Никога не е излишно да разполагате в градината си с по някоя полезна билка, с която да подсилите имунитета си. Петте вида, на които сме се спрели подробно тук, не само че са силни имуностимуланти, но притежават и редица други полезни качества. А дори и да нямате двор, някои от тях преспокойно могат да бъдат отглеждани на балкона и са чудесно допълнение към колекцията ви от растения.

Ехинацея
Билката успокоява болки в гърлото, кашлица, главоболие, стимулира активните бели кръвни клетки и води до производството на интерферон (естествено антивирусно вещество). Влияе благоприятно върху хронични бронхити, хронични синузити и много други вирусни заболявания. Използва се широко в комплексното лечение при деца и възрастни.
Ехинацеята е многогодишно коренищно растение. Растението цъфти в продължение на 60 дни през юли-август. Ехинацеята е светлолюбиво растение, което вирее най-добре на внимателно обработени, суховати почви. Най-подходящи са отцедливите каменливи или чакълести, до глинести и варовити почви. Цъфтежът на растенията настъпва през втората година от развитието на растението. Семената на ехинацеята имат ниска кълняемост, затова се размножават чрез разсади, Семената за разсадите се засяват през май, а разсадите са готови за разсаждане в началото на септември, ако ще се отглеждат в открити лехи. През първата година от живота си растенията са изключително слаби и крехки и не могат да се конкурират с плевелите. Ето защо се препоръчва мулчирането на площите с черен полиетилен, който освен, че предпазва младите растения от плевели, но и задържа влагата в почвата около самите растения.
Листата и цветовете започват да се берат от втората година, във фаза пълен цъфтеж на растенията.

Джинджифил
Добре известен като подправка в кулинариятa, която се използва от векове за лечението на много здравословни проблеми. Освен че укрепва и подобрява имунната система, той притежава силен детоксикиращ ефект, подпомага отслабването и храносмилателните процеси, ефективно бори раковите клетки. Също така е особено подходящ при гадене и повръщане и не на последно място се счита за силен афродизиак.
Джинджифилът е светлолюбиво и топлолюбиво растение, непретенциозно и лесно за отглеждане, както в градината, така и в саксия. По-лесно е да бъде отгледан от коренище, отколкото от семе. Необходим е здрав и пресен корен от джинджифил, който може да се намери лесно по пазарите или в магазините за подправки. Вирее най-добре в песъчлива почва богата на глина. Към нея се добавя тор, отношението почва-тор трябва да е 1:1. Корените се поставят с пъпките нагоре. Самото засаждане трябвада е почти повърхностно – едва една трета от самия корен трябва да се покрие с почва. При отглеждане в саксия ползвайте широк и плитък съд. Тъй като обича влагата, се нуждае от ежедневно поливане, но не обилно, Не се препоръчва пряка слънчева светлина. Късната зима е чудесен момент за засаждане, защото когато времето навън се затопли, може да бъде преместен в двора.
Реколтата е готова за прибиране, когато листата започнат да изсъхват. Коренищата се сушат на слънце.

Черен бъз
Хипократ, „бащата на медицината“, е установил, че растението е от ключово значение за подсилването на имунната система. Той използва черният бъз поради многобройните му ползи за здравето, включително способността му да се бори с настинка, грип, алергии и възпаление. Няколко проучвания показват, че бъзът има силата да стимулира имунната система, а според едно от тях екстрактът намалява продължителността на заболяването при употреба в първите 48 часа от появата на грипни симптоми.
Представлява храст или дърво, високо до 10 м, което е с разклонени клони, чиято сърцевина е суха и шуплеста. Цъфти през май-юни. Расте около оградите и в горите до 1500 надморска височина. Той не е претенциозен към почвата. Най-лесно се размножава чрез резници, които трябва да се вкоренят и след това да се засадят на постоянното им място. През есента е необходимо да се почисти площта от плевели, а през пролетта да се окопае. Резниците с дължина около 30 см се взимат рано напролет от стари храсти, преди развитието на младите. Набождат се през 20-30 см, така че да останат извън почвата само горните 2-3 пъпки. След това само се полива, окопава и почиства от плевели. До есента резниците ще се вкоренят. Тогава се пресаждат на постоянното им място с разстояние между тях до 2 м. лайсни
За медицински цели се използват цветовете, плодовете и корените на черния бъз. Цветовете се берат по време на цъфтежа. Плодовете на черния бъз се берат при узряването им август-септември, а корените се вадят след това.

Женшен
Женшенът е многогодишно тревисто растение, с разнообразни ползи за здравето. Силен имуностимулант, мощен антиоксидант и противовъзпалителен агент. Повишава енергията и е особено подходящ за хора с хронична умора.
Жен-шенът е много взискателен спрямо почвените и климатичните условия и изисква много грижи при отглеждането.
Развива се добре върху рохкави, дълбоко обработени, добре овлажнени, но дренирани почви, богати на растителен тор, въпреки че реагира добре и на торене с органични торове. Изисква умерено засенчване в гората или по изкуствен начин.Семената се засяват веднага след узряването им или през ранна пролет след продължителна стратификация в чист влажен пясък в сандъци или в земята в трапове, дълбоки 50-60 см. При пролетно засяване без стратификация семената покълнват след около 24 месеца. Плододаването започва на 3-4-ата година. Изкопаването на корена се извършва не по-рано от 5-ата година, обикновено на 6-10-годишно растение – колкото по-късно се вади, толкова той е по-ценен.
Корените се вадят преди цъфтежа – юни, или след цъфтежа в момента на зреенето на плода – втората половина на август. Запарват се, за да не прораснат и чак тогава се сушат.

Мащерка
Мащерката е сред най-популярните и използвани билки у нас. Благодарение на етеричното масло, което съдържа, тя има приложение не в кулинарията, но и като лечебно средство. Редовното пиене на чай от мащерка повишава защитните сили на организма. Освен това чаят от мащерка се препоръчва при кашлица и възпалено гърло.
Мащерката е непретенциозна и лесна за отглеждане билка както в градината, така и в саксия.Растенията са многогодишни, вечнозелени полрухрасти, достигащи на височина 20-35 см. Издържат дълго време дори и без поливане, единствено при разсаждането и развитието на младото растение, се изисква редовно поливане. Взискателна е към хранителния режим на почвата и обича да е добре наторена. Мащерката се отглежда на едно и също място 4-5 години, затова предпочита добри предшественици, които оставят почвата чиста от плевели. Сее се през пролетта и предзимно, произвежда се и разсад. В началото мащерката се развива бавно, което налага да се води борба с плевелите. Две седмици след засаждането на разсада се подхранва и прекопава. През следващите години, след като се изреже, се подхранва и разрохква.През първата година мащерката се прибира само веднаж, а през следващите – два пъти. Първото прибиране е в масов цъфтеж, а второто – през септември и октомври.
Мащерката е достъпна под различни форми: масло, сушена билка, пудра, течен екстракт, сух екстракт.