Зеленият покрив на недвижима собственост, или по-точно ‘О’зелененият покрив, що се отнася до необходимата инвестиция, се възприема по-скоро за лукс отколкото за завършване по стандартен, средно-статистически начин с или без зелени площи на приземно ниво.
Това твърдение се потвърждава и от малкото изпълнени такива обекта в страната и по специално в Столичния ни град. Обратно на възприетото обаче, за големите градове не остава друг избор освен да озеленяват покривно, поради свръх застрояване и все по-намаляващите зелени площи, които са отредени за големия град. Такова желание към строителството на зелените покриви е видно от множеството реализирани проекти по темата, но какво всъщност се случва и каква ще бъде съдбата на планираните зелени покриви на големия град остава загадка за всички нас.
Необходимостта от повече зелени площи както в София, така и в другите големи градове, е логична. Все по-голямото застрояване и желанието на инвеститорите да постигнат по-голяма застроена площ с цел по-големи печалби за съжаление е обратно пропорционално на зелените ни площи и се оказва пагубно за построяването на един по-зелен и по-здрав град. Изхождайки, от функцията на големия град, също така, и стремежа на все по-нарастващата миграция от по-малките села и градове, представлява предпоставка за едно по-голямо търсене на жилищни площи и съответно обуславя функционалното застрояване на градовете. Крипто новини
Но трябва ли това да е за сметка на здравето ни? Трябва ли това да е за сметка на здравето на града, в който живеем?! Ние, обитателите на един такъв град, независимо от функционалността на града, си оставаме човешки същества и продължаваме да търсим ‘природо – съобразието ’: чистия въздух; детски площадки, където да си играят нашите деца; паркови алеи за спорт; място за отдих насред зеленина; присъствието на зелената багра в непосредствена близост до дома ни … Трайният ефект от бетонирането на града без процентно създаване на зелени площи, в дългосрочен план ще се отрази негативно за развитието на града, за здравето на жителите му и за красотата му. картина от скандинавски мъх
Тук идва и мястото на покривните градини, които макар и да не могат да заменят на сто процента необходимостта от парковите територии със своите растителни видове и фунционалост, се явяват едно много добро алтернативно решение за града. Озеленяването на покрива допринася за хармонията на един град, между така издигнатите бетонови сгради и природата. Визуално те подобряват качеството на живота и влияят на доброто физическо и психическо здраве на жителите на града. Също така, помагат на града успешно да се противопостави на смога и замърсяването на въздуха. Растителността по покривите филтрират аерозолните частици от смог и прах, а почвения слой абсорбира вредните съединения и нитратите навлезли в почвата след валежи. Освен това, спомагат за намаляването на локалното затопляне на градовете в следствие строителството, отделените газове от трафика и промишлеността. Зелените територии в един град могат да поемат до 80 % от вредната енергия, която е в резултат от замърсяването и загряването на сградите. Допълнителни ползи от покривното озеленяване са, че градините представляват естествена среда за место обитатели като животни, растения и микроорганизми, и задържането на водното ниво след валежи. Ашваганда
От икономическа гледна точка, сградите, които имат лукса да си позволят зеления покрив са всъщност доста по-облагодетелствани от останалите. В развитите държави като Япония, САЩ, Канада, в това число и Западна Европа, отдавна са осъзнали необходимостта от създаването на зелен оазис в сърцето на града. В Манхатън така наречените ‘пентахус’ хотели поддържат най-високи цени на вечер, по джоба само на най-големите знаменитости. Инвеститорите и строителните предприемачи в тези страни отдавна са наясно, че възвращаемостта от висящите градини е несравнима и знаят, че имат уникалната възможност да се докоснат до природата и да предоставят на своите клиенти привилегията да бъдат отново част от нея насред центъра на града.
В София засега покривните оазиси не начисляват повече от дузина. Следва карта на София с намерените покривни градини . На този етап редица фирми предприемачи планират изграждането на покривни градини, които трябва да бъдат изградени пролетта на настоящата 2010 година. Това представлява предпоставка за едно повишение на дяла на зелените покривни пространства в града и показва развитие в посока към изграждане на озеленяване по покривите. Породи кучета
Изграденото покривно озеленяване повишава себестойността на даден строителен обект и предлаганите му услуги, независимо дали това е бизнес или офис сграда, хотелски комплекс, или жилищен блок. По този начин всеки предприемач си възвръща средствата кратно на вложените. Отделно на тези икономически предпоставки, градината повишава живота на изградения покрив, подобрява топло- и хидроизолацията, и повишава звукоизолацията му. Тя автоматично увеличава категоризацията на строителния обект, впечатлява и привлича потенциални клиенти и представлява сигурна среда за осъществяване на контакти и място за отдих. Една сграда с озеленен покрив е същевременно енерго-ефективна, зелена, природо-хармонична и оправдава всяка вложена инвестиция.
Тук идва ред и на нормативната база в Столичната община, която включва вертикалното озеленяване и това на покрива и да спомага за по-лесната им реализация при строителството. „В устройствени зони с плътност на застрояване над 60 % озеленените площи върху тераси, покривни градини и над подземни сгради и съоръжения се включват в общата озеленена площ на имота ако според конструктивния проект и проекта за вертикално планиране е осигурен почвен пласт повече от 0,6 м.” Тази Наредба стимулира повече участници в строителния процес да предприемат изграждането на покривни градини. Световната практиката показва, че екологичният ефект от покривно озеленяване е значителен, в това число носи безброй икономически ползи на всеки предприемач.
Зеления оазис на покрива носи артистични, морални, физически, икономически и екологически ползи в всеки развиващ се град. Той не само ни спомага да върнем гъсто-населения град обратно в природата, но и допринася за хармоничния живот на жителите му.
Такава на пръв поглед излишна инвестиция се превръща в необходимост за големия град и предоставя възможността създателите му да ползват безброй привилегии и последяващата икономическа стойност.
